За книгата: 2008 г. / „Пустинните бащи и непорочните жени..." - тези редове на Пушкин са посветени за тях, великите християнски аскети от 4 век, монаси-отшелници от египетската пустиня. Антоний Велики, Павел Тивейски, Макарий Египетски и Макарий Александрийски са само най-известните имена на пустинните отци. Какво е мотивирало тези хора? Защо са изоставили семейството, имуществото и обичайния си начин на живот и са отишли ​​в необитаемата пустиня? Как са успели да създадат култура, която ги е оцеляла в продължение на много векове и е имала огромно влияние върху целия християнски свят? Книгата на френския изследовател, бенедиктински монах отец Люсиен Рение, посветил почти целия си живот на изучаването на духовното наследство на египетските отци, в никакъв случай не представлява само образователен интерес, особено за домашния читател. Запознаването с ежедневието на монасите отшелници, живели преди хиляда и половина години, ни позволява да разберем нещо в хилядолетната история на Русия и руското монашество, чийто произход също се връща към духовния подвиг на жителите на египетската пустиня.